На „Експо 2020 Дубай“ България е представена чрез нейните символи, традиции и принос към световната история.

Розата е символ на България. Събирането на розов цвят е един от най-старите и традиционни български обичаи. Традиционно той е изключително интересен за чужденците, освен, че те са очаровани от аромата.

Затова българският павилион ухае на розов цвят, а посетителите получават като сувенири мостри с аромат на роза – мускалчета, крем роза, паста за зъби с розово масло и друти.

България е люлка на една от най-ранните цивилизации в Европа – най-старото златно съкровище, открито у нас, е свидетелство за това. Негови реплики са изложени в павилиона и се радват на голям интерес на посетителите.
Атрактивна за гостите на „Експо Дубай“ е колоната на писмеността, чрез която се представя т.нар. „глаголица“ и „кирилица“. Колоната е място, където много туристи си правят снимки за спомен от българския павилион и показват интерес към историята на нашата азбука.

Глаголицата

Глаголицата (което означава „изказване“ или „дума“) е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Освен това в него буквите за подобни звуци имат сходни очертания. Ето защо се смята, че е най-съвършената графична система от древни времена до наши дни.

Братята Константин-Кирил и Методи са имали за цел да преведат богослужебните книги на съвременния славянски език, сега известен като старославянски, който е първият език, на който е преведена Библията, различен от иврит, гръцкия и латинския – трите свещени езици.

Константин започва работа по азбуката по време на първия си престой в манастира на планината Олимп около 855 г. Константин-Кирил създава глаголицата за солунския славянски диалект, който принадлежи към източнобългарските рупски говори.

По-късно тя ще послужи за основа на кирилицата, поръчана от българския цар Симеон I Велики в Преславската книжовна школа в Първото българско царство.

Кирилицата

Кирилицата произлиза от гръцката унциална писменост, допълнена с букви от по-старата глаголица, включително някои лигатури. Тези допълнителни букви са използвани за староцърковнославянски звуци, които не се срещат в гръцката азбука. Писмеността е кръстена „кирилица“ в чест на свети Кирил. Съвременните учени смятат, че кирилицата е развита и формализирана от първите ученици на братята Кирил и Методий в Преславската книжовна школа – най-важният ранен книжовен и културен център на Първото българско царство и на всички славяни.

Днес около 250 милиона души в Евразия използват кирилицата като официална писменост за националните си езици, като Русия представлява около половината от тях.
С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална писменост на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.